Купих си евтина тетрадка и си обещах да пиша по една страница дневно. Първата седмица беше пълна глупост. Втората — също.
Някъде към третата обаче се появи нещо: изречения, които не бях планирал. Ръката е по-бавна от мисълта и това се оказа предимство.
Половината от текстовете тук започват на хартия и едва после стигат до екрана.