Има един момент някъде след полунощ, в който светът спира да иска нещо от теб. Телефонът мълчи, съседите спят, а улицата долу е само оранжева светлина и празен асфалт.
Точно тогава сядам да пиша. Не защото съм по-умен нощем, а защото няма с какво друго да се разсея. Празнотата е единственият редактор, който наистина работи.
Този блог е за такива нощи — кратки бележки, недовършени идеи и няколко неща, които исках да си спомня по-късно.